А сега се връщам към нас. Както казах, няма да разкриваме истинските си самоличности, но ще споменем някои неща:
- От един и същи пол сме
- Много добри приятели сме, Изу се води като мой нет-брат
- От различни градове сме, запознахме се по скайп
- Няма да слагам скайповете ни тук
- Причината да сме Мадара и Изуна е, че ги роулплейваме тях, за това не се учудвайте когато започнем да говорим от тяхно име
- Мисля, че е очевидно, но ние сме аниме фенове
- Оценките ни по българска граматика и правопис не са особено добри хД
Нямам си и понятие колко трябва да е дълъг един блог, за това ще пиша колкото си искам и ще спра когато ми омръзне. А вече се усеща, че мързела ме застига. Също така няма да спазвам законите на българското писане *хвърля си учебника по български в коша за боклук* и ще пиша както си искам икаквото си искам, което значи - произволни мисли и злодеяния родени в моята малка кратунка. Та, какво да кажа ... станах закусих, след малко имам тренировки ... Роулплейвам със Сакура-чан вмомента. Да знаете и тя е една ... с тоя Итачи ме влудява понякога! НО, само понякога! За това едно от подсъзнанията ми (да, бай Мадарчо си има 7 подсъзнания, тотален хаос в главата!) стигна до един прекрасен извод и решение на проблема (ВНИМАНИЕ: СЛЕДВА НЕПРИЛИЧЕН МАТЕРИАЛ) - тройка! О да, чухте ме прекрасно - говоря за тройка като тройка - Сакура-чан ще бъде завързана здраво с оковички. Аз ще я подхвана отпреде, а главата ми ще отплава към прелестният остров на плодородието й, а Итачи може да я поема или отзаде или може да се позабавлява малко с най-горната й кухина. После ще се менкаме - о чудесно, вече ми идват идеи за пози! Ама за сега ще запазя тези си мисли за себе си, защото я виж - изтрили ми блога заради твърде много нецензуриран материал. (КРАЙ НА НЕПРИЛИЧНИЯТ МАТЕРИАЛ) Та, така, за момента това е от мен - Мадара аут. 10:25 сутринта; 24 август 2010 годинка.
Охо, Сакура-чан иска да си играем на пациент и доктор ... хе-хе. (струва си да се душиш с Итачи, само за да спечелиш вниманието й - давай Итачи, вади чакра въжетата!)
Това е решението за проблема на подсъзнание №1 (на мен ми харесва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар